Проверка на касови апарати в Австрия

В Австрия така наречената проверка на касовите апарати обикновено се извършва от финансовата полиция. Касовата система и данните от касовите апарати обаче се проверяват и в рамките на по-мащабна данъчна проверка.

По време на проверката на касовия апарат се проверява дали предприятието е записало всички релевантни данни изчерпателно и правилно.

Следните документи предоставят основна информация по този въпрос:

• касова бележка с нулева сума („Nullbeleg“),
• регистър за събиране на данни съгласно § 7 RKSV („DEP7“) [1],
• касов дневник – също съгласно Директивата за касовите апарати от 2012 г. („Kassenrichtlinie 2012“) („DEP-131“).

Касов бон с нулева сума

Съгласно § 19 от Наредбата за сигурността на касовите апарати (RKSV) предприемачът трябва да може да издава т.нар. „касова бележка с нулева сума“ на данъчните органи [1]. Касовият бон с нулева сума е касов бон за касов оборот със сума нула. Касовият бон с нулева сума е част от „веригата от касови бонове“, но поради сумата си (нула) той не влияе на общия брояч на касовия апарат. Той се използва от данъчния инспектор за проверка на подписа на касовия бон (чрез сканиране на QR кода). Това дава възможност да се провери дали:

• използваният подпис или печат е присвоен на съответното дружество и дали
• подписът на документа е формално правилен.

Освен това инспекторът може по-късно да провери дали съответният документ с нулева стойност се намира и в регистъра за събиране на данни.

Регистър за събиране на данни

Протоколът за събиране на данни съгласно § 7 RKSV представлява т.нар. дневник на подписите и съдържа всички подписани данни в JSON формат (JWS-KOMPAKT string). Тъй като електронният подпис на касовата бележка не съдържа всички данни от касовата бележка, а в подписа са включени само следните данни:

1. ID на касовия апарат,
2. пореден номер на касовата транзакция (= „номер на касовата бележка“),
3. дата и час на издаване на касовата бележка,
4. сума на плащането в брой, разпределена според данъчните ставки,
5. криптиран статус на брояча на общата сума,
6. сериен номер на сертификата за подпис или печат,
7. стойност на подписа или печата на предходната транзакция в брой („верижна стойност“),

трябва да бъде предоставен и касовият дневник, който съдържа почти „всички“ останали данни от разписката (например количество и обичайно наименование на стоките или услугата и т.н.), които не са включени в подписа на разписката.

RetailForce Cloud Archive се използва за сигурно съхранение на POS данни за срока на законоустановения срок за съхранение (7 години в Австрия [2]). Следващата статия, към която има линк, съдържа инструкции за експортиране на данни от RetailForce Cloud.

Регистърът за събиране на данни трябва да бъде експортиран и предаден на външен носител за периода, определен от одитора.

В края на проверката на касовия апарат се изготвя протокол, в който се отразяват резултатите от проверката.

Източници:

[1] Наредба за сигурността на касовите апарати (RKSV): https://www.ris.bka.gv.at/GeltendeFassung.wxe?Abfrage=Bundesnormen&Gesetzesnummer=20009390

[2] § 132 Bundesabgabenordnung: https://www.ris.bka.gv.at/NormDokument.wxe?Abfrage=Bundesnormen&Gesetzesnummer=10003940&Artikel=&Paragraf=132&Anlage=&Uebergangsrecht=

Тази статия е преведена автоматично.